Пътувам винаги сам - това е принцип.
Нуждая се от истории за Кримската Война, точки на военни действия и всяка друга фактология. Колкото по малко познати, толкоз по добре.
Интересуват ме също така и всякакви други исторически факти за района по възможност за фотозаснемане, разкази предания - без такива за съкровища - не съм иманяр.
Аз също проучвам интензивно докато си очертавам маршрута, но загадъчните и трудни неща ме привличат. Не искам да влизам в каталожните маршрутчета и мога да си го позволя.
Моля, ако някой има идеи и познания да ги сподели с мен. Ще бъда много благодарен.
Сезонът на пътуванията през 2009 започна с екскорт на мотоекспедиции. Златното време за една мотоекспедиция е пролет или есен.
Хладно е.
Слънцето все още не се стича, подобно разтопен жълтък, върху рохката черупката на каската, не се просмухва между доспехите право в изпънатия врат, оставяйки огромни влажни петна.
Кръглоглавите поначало не обичат жегата.
Горещината не подхожда на дебелокожите изолационни пластове, обвиващи ги като зейнали зелки.
Винаги съм се чудил на този тип хора.
Какво би те накарало да излезеш от мощното "удобство на автомобила" закрилян, сред своите 2000 килограма метал, 200 конски сили наглост, стъпил здраво върху сцеплението на 4-те си мощни колела, иззад триплексното стъкло ? Да оглеждаш света, разложил патетично гъз върху ергономичния си фотьойл, релакснат в перфектната атмосфера на двузоновия климатроник - какво по-добро от това ?
Карайки след мотористкото ято, надвесен до кръста през командното стъкло, вкопчан с побелели кокалчета в едноръкия си волан, постепенно започнах да осъзнавам част от генезиса на приключението.
Със сто и шейсет километра в час явлението МУХА В УСТАТА е по-бъзо от настръхналата ти мисъл. То чатка наносекундно в зъбите, остъргва в хрипкава гаргара гърлото, далдисва весело в хранопровода, като погълната дентална четка , завихря се из храносмлателната система подобно паяк в прахосмукачка, та чак докато дрънне в току що затегналият се седалищен свинктер.
- " МАЙ ГЛЪТНАХ МУХАaa.. !"
Стресираният мозък инкасира мисълта с касовофискален ДРЪН !
Казват, че мотористите дебелеели от погълнатите мухи.
Експедицията "Ал Араб" ми помогна да осъзная донякъде прелестите на " ВОЛНАТА ЕЗДА "
Особено ме впечатли скоростният 30 километров трекинг из мегаБолния Истанбул.
Експедицията Ал Араб, достигна до Мъртво море и го уби отново. Но аз бях с тях до тук.
Като горещо разсъбличане на ориенталска хубавица, разцепихме магистралното ципче на възбудената столица, жужейки със 160 километра в час по изпружения и гръбнак.
И също като две половинки на съблазнена нощна рокля се разделихме веки в пътя си.
...
След като ме преглеждаха, пункционираха, сканираха и Ядрено Магнитния Резонатор ми чурулика 30 минути в ушните тапи, разбрах - 30 дни с неподвижно коляно.
Явно някой по-добър от мен е решил, че няма шанс да се преборя с мързела си.
И затова ме просна на земята в усложнен суплес - белким се освестя.
Откакто стиховете престанаха да посещават омайната ми глава, а това бе през далечното 1974 то лето, все се каня да ги издам.
Ред не идва, и няма начин да дойде.
Все се намират по важни задачки.
Но ето че днес........ разбрах - Трябва !
Всички стихове са написани в периода 1971 - 1974 година, когато бях в средното училище. По късно стихоплетството в мен пресъхна. Ако успея, ще обясня защо и как. Снимките са от многобройните ми пътувания години по късно.
Следва:
Можех да замина до Гърция, и да се наслаждавам на ласкавите беломорски вълни.
Можех да се съсредоточа върху потягането на експедиционния джип и сладко да предвкусвам очакващото ме лятно приключение.
Можех да замина за Идилево, да се срещна с мотористите, най-суровата и романтична категория хора, които съм виждал.
Можех и да гледам състезания по Ендуро...
Ама на, случи се друго!
Невинно реших да потренирам мотора си из княжевските полянки. Разбира се, ме домързя да взема осигурителната екипировка. След 120 минутна езда, тъкмо моят волен дух бе започнал да се единее с рунтавия, бръмлив нрав на Suzuki DR 650 и двамата препускахме волно във фрирайдърски тандем, нещо се случи...
И се пребих !
Разбира се, много добре знам каква бе грешката ми.
Разбира се, ако имах осигурителна екипировка и най-вече двушарнирни наколенки...или пък ако бях спрял навреме усещането че летя, ако не бях подал газ в неправилния момент, ако сенчестата трева не се бе оказала влажна и хлъзгава, за разлика от сухата такава, ако....
Обаче мотора се подхлъзна, затисна ми левия крак, намачка го набързо, както прибързан юноша опипва любовница и отбръмча в развихрената си треактория.
Чу се едно пляс, като от каиш, някъде въре в мен, две три кълбета-трева, небе, трева небе и после само небе....
Птичките си чуруликат, вятърът шуми из дървесните корони, а лявото ми коляно се движи с две степени на свобода в повече, отколкото Господ го е създал.
Мотора изхриптя няколко финални отгрухтявания, па загасна нейде из близките храсталаци.
- Така...аа - казвам си: - Юнаци, положението не е розово ! Даже съвсем не е розово.
Спота не е в мен, телефони имам два броя в джоба -/ здрави са /, значи ползваме функция "обади се на приятел".
Лежа си по гръб, сакаш се наслаждавам на природата, само ми липсва сламка между зъбите, до пълната идилия.
И си говоря по телефона.
Уточняваме с приятел хирург диагнозата на място, какво бива и какво не бива да правя, уговарям транспорт и разни други пироговски "дреболии".
Оказва се, че с известен успех, мога да лазя на 4 крака, както си бутах камиончета в детската градина.
И така, потеглям като крава из тучната ливада, с цел едно по дебеличко дърво в края. После се набирам като гъсеница по него и ей ме на, прав, опрял здраво гръб в стъблото.
Така и ме заварва Жоро, който има имен ден, по случайно стечение на обстоятелствата.
Баш днеска ли ?
Перфектните ми наколенки са в къщи, чисто нови, неуптребявани.
Ботушите с по 4 щраймера, също в кутията.
Ризница, налакътници, каска ... абе всичко е чисто ново.
Но, както казва един Познат Моторджия; - И най-добрата екипировка не помага, когато е в къщи !
И така Пирогов.
- Тук боли ли ? - Не!
- Тук ? - Не!
- Тук ??????? - Не!
Дежурния Хирург е с измачкана престилка от множество разнообразни случаи през деня, ама аз на тия най им вярвам. Опита е много, много по важен от стерилното наукоподобие, пронизващо хлада на образцовите клиники.
- Абе, ти на герой ли ще ми се правиш ?? - изръмжава доктора.
- Я бегай за снимка !
Щрак "Марийка на портрет", ето че са готови и фотосите
от уикенда.
Добре си изкарах. На ти Идилево, на ти Гърция !
Четири дни лежачка, а на петия ще преценяваме за Резачка.
Но няма да се отказвам !
В никакъв случай !
Поредната година от разбъркания ми живот, започна зле още от рожденния ден. Съставиха ми тенденциозен акт. На връх рождения ден! Което в крайна сметка се оказа утежняващо обстоятелство.
А, между другото: - Не бях пил !
Вместо да се замисля, че Някой иска да ме предупреди за Нещо, аз се впуснах да споря с очевидно корумпираните полицаи.
Нищо не постигнах, отнесох си наказанието с пълна сила и продължих да гравитирам около възможният екзистенц минимум в шофьорското си битие.
Цифром и словом - 7 точки.
Като се започна от тогава - та до днес, броени дни преди следващия рожден ден.
В този блог, мисля да разкажа за невероятните събития, които ме споходиха в последните 365 дни.
Време очевидно ще имам в изобилие, докато се усуквам около подутия си, като хамбургски салам крак.
Около 10 годишната си възраст, в ерата на развития социализъм, забелязах странната способност да пиша стихове.
Първото стихотворение написах по случай приемането ми в организация Чавдарче.
Отвисоко в планината
скача ручейче пенливо.
Бърза, бърза да се влее
с пресни сили в колектива!
Там със своето другарче
да си подадат ръчичка
и във четите Чавдарче
да си създадат рекичка.
Аз в рекичката пикая.
Своят принос също давам,
за да крепне процъфтява
нашата добра държава.
И го прочетох пред строя по случай връзване на синята връзка.
Да оставим настрана факта, че другарката Тарейна, чистокръвна московска хубавица, се изчерви и започна учестено да повдига наболите си гърдички под копринената рубашка, белег за напращели чувства, ами се обадиха на баща ми - отговорен партиен другар.
Вечерта изядох здравите шамари и заспивах с повдигната като Адолф Хитлер ръка , докато с другата стисках разбития си нос.
Съдейки по цвета на сутрешната възглавница, направо бях станал пионерче.
Това обаче не намали ни най малко творческия ми плам. Изкуството иска жертви ! - така да се каже.
Мързи ме да чета правилата, пък и технологията на публикация тук ми се вижда доста усложнена, така че решавам да карам по интуиция.
Ако сгафя модераторите тъй и тъй ще ме сдъвчат, но аз обещавам да не се сърдя, а да се адаптирам към местната флора и ........ фауна.
Въобще започнах да пиша из форуми по причина, че замръкнах високо в планината отивайки на ски и ми се наложи да преспя в джипа си.
Леле как само не умрях, посред нощ с тресящи се като на скелет ръце запалих двигателя и се смъкнах в долината, изчаквайки да отворят проклетия тунел на другата сутрин.
И реших да питам - Как се спи в зимна планина посред нощ ?
Къде, къде - естествено къде, при джипкаджиите .
И така се зарибих по форуми, чатове, блогове и всякакви други интернет откровения. Това беше преди 4 години , 5 джипа / ако си позволя да перефразирам Кърт Вонегът / и няколко мотоциклета.
Напоследък се размазах с ендуро мотора си и сега лежа на холния диван с вирнат към небето крак / не не онзи, а левия / и ми се очертава бая лежачка. По този повод си спомних, че като ученик пишех стихове. По късно когато се научих да свалям мацки с по елегантен и не толкоз времеемък начин, разбира се зарязах всичко. С една дума излязох от възрастта на пъстроцветното оперение при мъжките самци.
Стиховете си останаха така, събрани в три папки.
Между впрочем бяха ми свалили и само три мацки, като за третата се ожених.
Супер ниско КПД с трагичен завършек.
Но сега при такова пълно бездействие, просто няма как да не си спомня за ранното си поетично творчество.
Реших да го комбинирам с хилядите снимки от всичките пътувания по света / средното ми образование е фотография /, както и да разкажа за необичайните приключения от последната 2009 година.
Съществуващият тук блог е донякъде копие на блога ми в джипкаджийския форум. Нали се сещате обаче, колко популярна е поезията в света на суровите мъже ?
Романтици, да романтици са, широкоскроени - да, ама чак пък стихчета... :)
Затова реших да публикувам и тук.
Може пък на някой да му хареса.
